За доброволстването, Пловдив и туристите му | Volunteering, Plovdiv and its tourists

За доброволстването, Пловдив и туристите му.

Винаги съм вярвал в това, че човек трябва да насочва енергията си към навременни, целесъобразни и продуктивни дейности, проекти и занимания. А колкото по-малко и качествени са – толкова по-добре.

През живота си, в истинския смисъл на думата, съм доброволствал веднъж. През 2014-та година започвах последния си, дванадесети клас в ЕГ „Иван Вазов“, в град Пловдив. (Изключителна гимназия, в която срещнах безкрайно качествени преподаватели). По същото време кандидатствах, без да знам особено много за проекта, във Free Plovdiv Tour. Стандартна свободна (във всеки аспект на думата) туристическа обиколка, каквато можеш да намериш във всеки средно и силно посещаван от туристи град в Европа, зад която стои екип от професионални екскурзоводи.

През 2014-та година Пловдив беше много по-различен от сега. Площад „Римски Стадион“ (Джумаята) още беше частично затворен, Филип вече не гледаше към главната, а самият стадион бе престанал да прилича на изоставена, бетонирана дупка. Квартал „Капана“ се превръщаше в почти обезлюден паркинг, край изкорубени и изоставени сгради, някога помещавали магазини и „капанчета“. Калдъръма в Стария град беше тук-таме разбит и хората още свикваха с това що е то „ЕСК“, хапе ли, какво прави. Имаше в пъти по-малко туристи.

Та, именно през 2014-та година, под зоркия поглед на обучаващия ме гид към гореспоменатия проект, аз стоях пред Централна Поща (тогава тура започваше от там, не както сега от Общината) и чаках туристи, които да се включат в пешеходната обиколка в ден четвъртък, месец ноември, след двойка часове по БЕЛ (подготвяхме се за матура).

Дойдоха двама. Испанци.

Беше някак сюрреалистично. И за пръв път се чувствах пораснал. В България да си ученик, означава да принадлежиш към едно сравнително изолирано общество. Защо и как това е така, не е предмет на настоящия текст, затова и няма да го дискутирам.

Но, искам да подчертая, чувството за значимост тогава беше несравнимо. За пръв път допринасях с нещо. Разбира се, че оценките и класните и матурите и стихотворенията по Руски (повечето от които още мога да рецитирам) ми даваха стимул, основно защото заемаха основна, ако не и цялостна част от ежедневието ми. Но извън това изолирано общество, имаше един цял друг свят, пък ако ще да е и двамата испанци, които бяха първите от хиляди туристи, които тогава и не подозирах, че ми предстои да разведа.

Първите месеци, бидейки доброволец, водех по-рядко и под надзора на друг, професионален екскурзовод. Мислех, че това ще е нещо, което ще правя докато съм в гимназията и лятото преди университета. Последната година в гимназията мина, минаха и матурите. Мина балът. Приеха ме в Юридически Факултет на Пловдивски Университет. Защо избра ПУ – това ме питаха най-често. Без злоба. Просто им беше любопитно. Аз казвах – не избирам университета. Избирам града. И до ден днешен не съм съжалил за този избор и секунда. Лятото на 2015-та година започна да се говори за сертифициране пред Министерство на туризма. Пред мен се откри възможността да бъда пълноценна част от екипа и член на самото сдружение, което стои зад проекта – „Сдружение 365“ – едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали. Взех възможността. Аз бях последният ученик, който сдружението взе като доброволец гид (може да се каже, че бях изключение от правилото), и до ден днешен оставам най-младият член на сдружението. От 2015-та година професионален екскурзовод. Защото посмях да изляза от зоната си на комфорт в училище и да опитам нещо ново, чрез доброволческа дейност.

Срещал съм се и съм работил с гости от целия свят, от почти всички континенти. За тези пет години изградих приятелства, работни отношения и създадох контакти със стотици мои туристи. И станах част от най-уникалния екип, в който мога да работя.

Тук приключва моят разказ, но не просто за доброволстването, а за доброволстването в Пловдив. Пловдив е магия (колкото клиширано да звучи), той е изкуство, той е бохемски град. Град на големите хора, град на художниците, на поетите и музикантите. Той няма комплекси, не му трябва да бъде столица. Не се нуждае от титли за да бъде съвършен. Пловдив е над всичко това.

Пловдив е причината аз да бъда човекът който съм, да имам уменията, които имам и до известна степен, Пловдив осмисля последните четири години от живота ми (в чисто професионален план), и ако мога да вдъхновя, дори само един човек да продължи да работи за Пловдив, по какъвто и да е начин в бъдеще, то тогава този текст е свършил работата си.

Доброволстването е едно от най-смислените неща, които младите (а и не само) хора могат и трябва да правят, особено в крехката възраст на абитуриентските балове, матурите и кандидатстудентските изпити, защото тогава се изграждаш като човек и посоката която поемеш, малко или много – определя бъдещето ти.

- Илия Илиев

Volunteering, Plovdiv and its tourists

I have always firmly believed that one should never misguide their energy and potential and strive to invest it (and their free time) in timely and productive projects and activities. Always prioritize quality over quantity.

In my life, I have essentially volunteered once. In 2014, I had just begun my last, 12th grade in my language highschool Ivan Vazov, a fine institution, where I met some brilliant teachers. Simultaneously, I applied for the position of a volunteer tour guide at the local free walking tour, the likes of which you would be able to see all around Europe, organized by a team of professional tour guides.

In 2014 Plovdiv was way different from nowadays. The Dzhumaya square was partially closed behind metal walls, Filip II of Macedon no longer overlooked the main street and the actual Roman Stadium no longer looked like an abandoned concrete hole. Kapana district had turned into an empty parking lot among empty buildings, once housing local craftsmen. The pavement in the Old Town was broken here and there, and the people of Plovdiv were still not sure what ECOC was – does it bite, or what? There were much fewer tourists.

So, it was 2014, I was standing in front of the Central Post Office (back then the tour started from there), waiting for tourists alongside my mentor (I was always with a mentor during my volunteering). It was a November Thursday, after Bulgarian literature classes.

Two Spaniards showed up.

It was somewhat surreal. And for the first time, I felt like I had grown up. In Bulgaria, being a student more or less means to be a part of an isolated environment. I do want to make an emphasis on the fact, however, that this (the volunteering) makes you feel like you actually somehow contribute to society. Of course, my grades, exams and Russian poems (most of which I still know by heart) were a big part of my life, but outside that isolated environment, there was a whole lot of things to do. A whole new world, even though for me that was the two Spanish guys, the first two of thousands of tourists I was about to meet over the course of the next four and a half years.

The first months the work was very exciting, but I thought that this will be something I would do while I finish high school and right before uni. Last year in school passed as well as the exams. I made it through prom night. I got accepted into Law school. Most frequently people asked me – why did you stay Plovdiv? I would always say – it was the city. And I don’t regret having made that decision. Summer of 2015 I got the opportunity to get a license, and I did not hesitate. Thus, I became part of the Association that stands behind Free Plovdiv Tour – Association 365, one of the best things that ever happened to me. I was the last student that we ever hired, you could say I was an exception from the rule and to this day I remain the youngest member of the Association. Since 2015 I have been a professional tour guide, inspired by volunteering. Because I dared to get out of my comfort zone.

I have met and worked with tourists from all over the world, almost all continents. Five years in that job, I made friendships and contacts with people from all over the world. And I became part of the most amazing team I can imagine.

This is where this story ends. A story not just about volunteering overall, but about volunteering in Plovdiv. Plovdiv is magic (as cheesy as it might sound), it is art, a bohemian city. A city of big characters, the city of painters, poets and musicians. It has no insecurities, does not need to be a capital. Has no necessities to be titled or crowned in order to be perfect. Plovdiv is above all that.
    Plovdiv more or less defined me as a person. My skills, my profession. And if I can inspire, at least one person to keep on working for the city, then my job here is done.

Volunteering is one of the most meaningful things a young mind can get occupied with, especially in the fragile period of graduation, exams and proms – you get shaped as a person and the path you take, more or less – defines your future.

- Iliya Iliev