Джазът среща фолклора | Jazz meets folklore music

Джазът среща фолклора

Или концертът на вярата

В 16:40 беше вече пълно. Хората не пристъпяха към столовете на публиката, а сякаш към гара, на която ще дойде някакъв отдавна чакан от тях влак. Аз съм седнала на предпоследния ред точно до една баба с три калии, увити в лилава панделка. Жужене от стъпки. В този момент се замислям колко възможности ми дава това доброволчество. С тениската съм на ,,Пловдив 2019" , на моя град, нашия град, Той, който отдавна не е просто столица на културата, а на вечността, освободила се от гравитацията на времето. Допреди десет минути Теодосий Спасов заедно с останалите музиканти репетираха - кавал, гайда, бас китара, пиано, тамболина, барабани..признавам си другите инструменти ги забравих. Академията среща музиката им с думите ,,Творим изкуство за хората и хора за изкуството" . Закачени са на един плакат най-отгоре на сцената. Така и не спираме да се гледаме с тях до края на концерта.

- Извинявам се - секва ми драсканиците жената с цветята. - Мога ли да Ви попитам колко ще продължи концерта? Гледам, че сте от организаторите май…
- Час и половина.
- Ааа, добре, много добре, а ти, момиче, - обикновено не обичам да си говоря с баби, които се обърщат към мен с ,,момиче" , но точно в тази имаше много от думите на плаката..- По-запозната си от мен със сигурност. Знаеш ли как се казваше, аз съм се занимавала преди години с джаз, ама не мога да се сетя сега, та как се казваше оная песен на Армстронг.. Ей тази, дето се пееше за света, че ..
- What a wonderful world?
- Ха, да, да същата . Чакай да видя колко е часът и ще ти кажа нещо. Ама я, ти виж, че докато изкарам телефона.
- Пет без пет. Ааа има време, да ти кажа тогава.. Тези, дето сега са дошли, не ги гледай, ми гледай ей тези, дето са на сцената.. Нашия кавалист и групата му..виждам че пишеш нещо, журналистика си сигурно.
- А , не , не точно журналистка, ами..
- Тук са, да го чуят, но нямат уши за тази музика, момиче. Викат, че разбират българското и тръгват да ми се американчат. Боже, как толкова бързо го научиха! Та България само една земя ли ще да е, я виж как има хора, които са я събрали цялата в музиката на един кавал? Че това лесно разбира ли се?
- Госпожо, всъщност мисля, че..
- Взела съм и аз едно цвете да му го дам на Теодосий. Ама не точно на него, а на жена му, тя работеше дълги години в академията за танцово и театрално изкуство. Бойка. Бойка Велкова. -Велкова ли? И аз Велкова се казвам..-жената ми се усмихва.

Във въздуха се плисват аплодисменти. Пъхвам молива между листовете на тефтера и се облягам назад. В типични тракийски ризи беше целият състав. За първи път видях Теодосий Спасов на живо. Всички казват, че той е едно чудо на народната музика, не просто българско, ами и на Балканите.. Може би и в целия свят. Излиза напред и хилядите погледи прегърнаха този висок кавалист и думите му, с които ги посрещна. А самият Теодосий си беше у дома. ,,Моето място, рече, е Академията." Не мисля, че тук има нужда от някакви туристически лозунги. Ето няколко думи за проекта му- ,,Аз съм от страната на фолклора и искам да срещна джаза. И така направихме албум преди 12 години, който имаше първо, а сега и второ издание и аз благодаря на Пловдив ЕСК, на Академията и на фондацията, заради които сме днес тук."

Иван Георгиев- гайда, Християн Цвятков- китара, Нади Рашков, Александър Лепов и др. Представлявах неговият състав и така и не спряха да се усмихват, докато не приключи концерта и не се скриха от поглед. Изсвираха общо 6 пиеси, а за всяка от тях кавалистът разказваше история. Започнаха с ,,Красно хоро", след това ,,Яфо, хоп!". Това всъщност е българският квартал в Тел Авив. ,,Отидете ли там, ще видите много български ресторанти с българска скара и на пловдивчани, като им става едно хубаво, извикват ,, хоп!"

Засвириха. А аз чувствам някъде в мен да се събуждат корените ми. Усещам си и моята земя, родопската, и българската ни Орфеева земя. Послушайте и вие кавала. Знам, че ще усетите същото.
- Защо са го кръстили този концерт ,,Вяра", момиче?-обажда се бабата.
- Ами. - вдигам поглед.- Нали така се казва албумът.-бабата не е доволна от отговора.
- Заради туй ли да е?
- Нали са и празници, госпожо. -мъча се да склоня поглед от сините й очи.- Тематично е.
 Но това не беше достатъчно. Име не се дава, за да е в крак с времето или с хората. Концертът продължава. Другите пиеси бяха ,,Мое българско небе" , ,, Хари" , ,,Отворено настроение" и ,, Епруветка" . За последното имаше доста интересна балканска история. Като ученик в Котел Теодосий обичал да слиза в Сливен. Там, от северната страна на града, бил ресторант ,,Епруветката". Та слизал той на автогарата и се запътвал натам боязливо. А в ресторанта- пълно с музиканти, които седнали на масите с бели покривки, извършвали свещенодействие- преливали нещо в някакви колби и заедно, щастливи правели музика. Явно това била тайната на сливенските музиканти.
- Момиче, подвиква над последните звуци на тъпана бабата- тази литературна критика къде мога да я прочета?
- На сайта на фондацията. -отвръщам , а тя ме гледа безпомощно. Чак сега забелязвам колко шарени са дънките й. Усмихва ми се.
- Не знам какъв е този сайт, но благодаря, благодаря на фондацията, че е организирала такова нещо. Аз си починах, ами даже се насладих, отдавна не се бях връщала в академията. Преди свирих на онзи орган ей там, дето сега е украсен с шарени балони като великденски яйца.
- Ами да, нали тази седмица трябва най-силно да се вярва. -без да исках продумах аз.-  Да се вярва в хората. В цветовете им. В тези музиканти, които събират българското в инструментите си. В силата им, че могат и че са щастливи, че сме щастливи и можем.
Събирам анкетите с мненията относно събитието, прибирам доброволческите си пособия. Не закопчавам ризата върху тениската. Старият град ме посреща със засмяното си слънце. Една баба продава цветя пред църквата. И в тези цветя вятърът пее... на кавал.
                     

Ани Велкова

Jazz meets folklore music

Or the concert of faith

At 16:40 the hall was already full. It was as if people did not just step towards their seats, but as if they were at a station where some long-awaited train is about to come. I'm sitting in the last row and on my right is an old woman holding three calla lilies wrapped in a purple ribbon. Whizz of steps. At this point, I think about how much this volunteer work actually gives me. I'm with the t-shirt of  "Plovdiv 2019", of my city, our city, which since a long time hasn't been just the capital of culture, but an eternity that has freed itself from the gravity of time. Ten minutes ago Theodosy Spasov was rehearsing with the rest of the musicians - the kaval, the bagpipe, the bass guitar, the piano, the tambourine, the drums ... I admit I forgot the other instruments. The Academy meets their music with the words "We make art for people and people for the art". These are attached to a poster at the top of the stage. We do not stop looking at each other until the end of the concert.

 'Excuse me' - the woman with the flowers interrupts my writing.
 'I was wondering how long will the concert continue. I see that you're part of the organization...'
 'Hour and a half.'
 'Oh, well, very well; and you, girl,' - I do not usually like to talk to old ladies who confuse me with a "girl", but you could read in this woman's face all of the words from the poster ... 'you are more familiar with this than me, I'm sure. I've been doing jazz years ago, but I can't remember, what that song by Armstrong was called ...it goes on about the world that .. '
'What a wonderful world?'
'Yes, yes, yes. Wait for a second to check what time it is and I will tell you something. Actually, can you check, because it will take a while to find my phone?'
'Five to five.'
'Okay, I have time to tell you then. Don't look at those who came now, look at those who are on the stage. Our cavalry and his band .. you are writing something, you're a journalist maybe.
'Oh, no, not exactly a journalist, but ...'
'Here they are, to hear it, but they have no ears for this music, girl. They claim that they understand the Bulgarian soul, and then they suddenly start to Americanize. God, how quickly did they learn to do that?! Is Bulgaria just aa land? See how there are people who have fitted all of it within the music of a kaval! Is that so elementary to understand and so unattractive?'
'Madam, I actually think...'
'I also bought a flower to give it to Theodosy. Not exactly for him but for his wife, she worked for many years at the Academy of Dance and Theater Arts. Boyka. Boyka Velkova.
'Velkova? I am Velkova, too.' - I said and the woman smiled at me.

There is applause in the air. I paste the pencil between my notes and lean back. The band appears in typical Thracian shirts and this is the first time I'm seeing Theodosy Spasov live. Everybody says that he is a miracle of folk music, not just in Bulgaria, but also on the Balkans. Possibly in the whole world. He went forward and thousands of glances embraced this tall cavalry and the words, with which he greeted them. Theodosy himself was home. "My place, he said, is the Academy." I do not think there is a need for some tourist slogans here. Here are a few words about his project - "I come from the land of folklore and I want to meet jazz. And so we made an album 12 years ago, which had a first and now a second edition, and I thank the Plovdiv ECoС, the Academy and the foundation, thanks to whom we are here today. "

Ivan Georgiev- bagpipe, Christian Tsvyatkov- guitar, Nadi Rashkov, Alexander Lepov and others are part of his band and they did not stop smiling until the concert was over and they got out of sight. They played 6 plays and for each of them, the cavalier was telling a story. They started with "Krasno horo", then "Jaffo, hop!". This is actually the Bulgarian district in Tel Aviv. "Going there, you will see many Bulgarian restaurants where they serve Bulgarian barbeque and when people from Plovdiv are having a great time there, they cry "hop! "

The musicians start playing, and I feel my roots awakening. I feel my native land, the Rhodope lands and the Bulgarian Orpheus Land. Just hear the kaval play. I know you will feel the same.
'Why did they call this concert "Faith", girl?' Asked me the old lady.
'Well'-I look up- 'That's the name of the album ...' The grandmother is not pleased with the answer.
'Is that the reason? '
'And we are celebrating the holidays, ma'am.'- I say wanting to see the inner conviction in her blue eyes. 'It's thematic.'
But that was not enough of a reason. You don't give something a name because it will be up to date or appealing to the public... The concert continues. The other plays were "My Bulgarian Sky", "Harry", "Open Mood" and "Tube". For that last one, there is a pretty interesting Balkan story. When he was a student in Kotel, Teodosy loved going to Sliven. There, on the northern side of the city, was the restaurant "Tube". He was going to the bus station and headed towards the restaurant a little bit scared. The place was full of musicians sitting at the tables with white tablecloths, carrying out a religious rite- they decanted something in some "flasks". They were together, happy to do music, and it seemed like this was the secret of Sliven musicians.
'Girl,' she speaks over the last sounds of the davul- 'This literary critic that you are writing, where can I read it?'
'On the foundation's website ..'- I reply, and she looks at me helplessly. I can see now how colourful her jeans are. She smiles at me.
'I do not know what this website is, but thank you, many thanks to this foundation for organizing such an event. I relaxed, I even enjoyed myself; I had not been back at the Academy for a long time. I played that organ before, which is now decorated with colorful balloons like Easter eggs.'
'Well, yes, we must believe.' I said against my will. 'Believe in people. In their colors. In these musicians who bring the Bulgarian soul into their instruments. In their power, that they can do it and that they are happy; that we are happy and we can also achieve this.
 I gather the opinion polls about the event and collect my volunteer supplies. I don't button up my shirt over the t-shirt. The old city welcomes me with its laughing sun. A grandmother sells flowers in front of the church. And in those flowers, the wind is playing... playing on the kaval.

Ani Velkova