Какво е да си участник в спектакъл Място на Съществуване | Taking part in LIEU D’ÊTRE

Какво е да си участник в спектакъл Място на Съществуване

"...но защо ли тогава нещо тук ни боли,щом ги видим да литват в простора - да не би да ни спомнят, че и ний сме били от вида на хвърчащите хора? "

-Валери Петров

Хвърчащите хора са тези, които отвориха повече от 11 врати в мен. Тези, с които бяхме заЕДНО на репетициите, знаят защо 11.

За мен процесът по съучастие с компания Акт беше истинска магия. Изключително щастие е това, в което вярваш да се случва наяве и ти да си инструмент, за да се прояви. Едва ли има по- честен начин от това артистът да въвлече обикновения човек в изкуството, да застанат на едно ниво, да му покаже как иска да внуши своята идея и да изстрада тя да стане съ-част от другия, от тялото и духа му.

Този спектакъл беше изключителен пример за отворено съвременно изкуство - сцената е част от живия живот, обикновеният жител е част от спектакъла, публиката е в жив контакт с артистите, а вратите и прозорците "се отварят" за една нова общност, за възможната утопия на обитаване! Без граници, докато всички се осъзнаем като "едно". Докато "всички пуснем корените си в небето".

Възможна е защото щом се случва в една сграда, тя вече е част от общото съзнание. Репетициите към спектакъла с напълно непознати хора ми потвърдиха как изкуството може да бъде ускорен курс по заедност, синхрон и единен ритъм. Колко врати отваря едно такова представление ще се разбира тепърва.

Още по-важният урок беше в цветовете на живота. Всички участници някак бързо се оцветихме, станахме по-ярки, по-шарени и по-горящи. Защото компания Акт са от "… онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им..."

Вдъхновяващо е как в един спектакъл толкова много изразни средства танцуват заедно, за да ни възвисят/издигнат: "Всичко е въпрос на смелост. Решението няма да се спусне от небесата. Всичко е въпрос на смелост!"

И как не се смутиха при появилите се затруднения, малкото място по страничните тераси, излизането ни през прозорците стъпили на столове, жестоката горещина, дъждове, бури, нашият "айляк", малките културни различия и още много много! И наистина танцьорите наяве ни показаха, това, което са, това, за което "крещяха": "Ще бъдем стражите на света, жертвеници, точно като вас, свидетели на безредието и прахта. Подменяйки страха ни с гняв, при настъпването на нощта, няма да отстъпим за нищо, дори за радостта си!"
Винаги ще помня как Аник ни "вдъхваше" от себе си преди да излезем и ни напомняше, че частичката, която си готов да отдадеш в посланието си към другите, ни докосва и свързва.

Промяната на гледната точка в този спектакъл не се случи само ''физически": това, че след като се пребориха с трудностите и с помощта на волята и изкуството, танцьорите полетяха над една вертикална нова равнина и слязоха нови, променени и готови отново да преминат през всичко следващо беше само видимото! Ние всички вече сме други, с нови частици, с повече кураж , повече цветове, повече отворени врати и ще знаем малко повече "как да кажем всичко без думи"!
" И заедно с нас всяко същество...ще нададе гласа си!"

Елена Стойчева

Taking part in LIEU D’ÊTRE

“…and why does it hurt here

when we see them flying

Isn't it that they remind us that

 we have also been the kind of the flying people”

-Valery Petrov

The flying people are the ones who opened more than 11 doors within me. Those who were a part of Lieu D'être know why exactly 11.

The process of co-working with Compagnie Acte for me was real magic. Lieu D'être is a manifestation of my views in life, so it was really magnificent to be in a position of a tool for my ideal to be manifested in reality.

I highly doubt there is a more honest way for an artist to create art, than to involve the common people in it, on one plane; to show how they want to suggest their idea and to work for it until it really immerses in the other-self, in their body and their spirit.

This performance is an extraordinary example of OPEN contemporary art- the stage is a part of real life (a building’s facade), the ordinary citizen is a part of the spectacle, the audience is in a live interaction with the performers, and the doors and windows OPEN UP for a new community, for one feasible utopia of habitation! No boundaries, until we all become “one” in awareness. Until “we all plant our roots in the sky”. It is feasible because if it is happening in one building, it is already a part of the collective consciousness.

The rehearsals with absolutely unfamiliar people proved to me that art can be an intensive course in togetherness, synchrony and unified rhythm.

It is still quite early to be aware of how many “doors” a performance like this opens. It is in store for us to discover.

One of the most significant lessons, this trip taught us, was the colours of life. All of us, the participants somehow got brighter, more colourful and much more passionate and enthusiastic.

It is because Comagnie Acte “are the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop…”

- Jack Kerouak

It is amazing to observe how in one piece of art there are so many means of expression dancing together to elevate us.

“It’s all about courage
The solution will not fall from the sky
It’s all a matter of courage.” 

 - Lieu D'être 

It was impressive the way Compagnie Acte faced the difficulties during the rehearsals, the little space on the balconies, the facade dance, stepping on chairs, the excruciating heat, rain, storms, our local leisurely attitude called “ayliak”, as well as the intercultural differences and so on.

Yet, they were so true to their words and lyrics:

“we will be the guardians of the world,
In sacrifice exactly like you,
witnesses of the disorder and dust.
Replacing our fear with anger
At nightfall
We will not succumb to anything
Even to our joy!” 

 - Lieu D'être

I will always remember how Annick inSPIRED us just before the performances saying that the particle, that we are ready to devote to the others in our message, is what really matters. It is not the physically correct movements of the body, that is the magic which connects and touches.
The change of the perspective in this spectacle didn’t only happen on the vertical plane. It was only the visible part that by fighting the difficulties with the help of art and their undaunted will, the dancers ascended over a new vertical plane and descended new, transformed and ready to go through it all again.

We are all different now, with new parts, more courage, more colours, more open doors and we will know a bit more of “how to say everything without words”!

“And together with us, every human being will dare to raise their voice…” 

- Lieu D'être

 Elena Stoycheva