Приказката в мен: Работилница „Пепеляшка” | The fairy tale inside me: Workshop “Cinderella”

Приказката в мен: Работилница „Пепеляшка”

Ние всички сме приказни герои. Едни играят по-осъзнато, но повечето от нас по-скоро си нямаме и идея, че играем в приказка. А то се вижда ясно като бял ден - на загасено,когато сме облечени в бяло и с насочени UV-прожектори към нас. Явно виолетовата светлина разобличава архетипите, като оня филм „Ловци на духове”. Краси иска да каже много неща за всичко, което я вълнува, но времето я ограничава. Успява все пак. Шевици, херметизъм и орфизъм, Уран, златото в България, елбетица, лъв захапал елен, слънце и луна, неравноделни и равноделни тонове. Мара Пепеляшка.

Рисуваме се със светеща боя, за да маркираме ролите, които сме си избрали. Някои обличат бели ризи и стават цар или принц. Малката Пепеляшка слага дълга, цикламена перука и има розово сърчице на лявата бузка. Отива й тази роля, изиграва я доста естествено и непресилено. Нали е дете. Мащехата много умело направлява двете си дъщери в живота и право към Двореца. Дворецът също е жив, играе го едно момиче, къщата на Пепеляшка също. Кръстницата е доста разчупена, нали ролята й е да насърчава. Получава й се и на нея. Никой не играе изкуствено и превзето. Няма второстепенни герои – мишки-лакеи, майки, глашатаи, тикви – всеки има точно определено място. Всеки е заел сякаш правилната си роля в приказката. За това сме отишли. За да светне онова скритото в нас, което не знаем каква му е природата. А то – архетип от приказка. Разбираме, че Пепеляшкиния тип хора са влюбчиви и бързо се отегчават от принцове. За узряването им и готовността им да принадлежат, символизира лепилото на стълбите, където остава кристалната обувка в полунощ след бала. А любовта било даване.

Ultra violet. Beyond light.

- Ивелина Иванова

The fairy tale inside me: Workshop “Cinderella”

We are all fairy tale characters. One plays it with much awareness, however, most of us barely have a clue that we all play in a fairy tale. It is clear as a day when the lights are off, and we are dressed in white with UV-lamps pointing towards us. Most probably, the violet light exposes the archetypes, like in the movie “Ghostbusters”. Krassi wants to say many things about everything that moves her, but the time restrains her. She succeeds, however. Embroidery, hermetism, Uranus, the gold in Bulgaria, Elbetitsa, a lion biting a deer, sun and moon, non-equal and equal tacts. Mara Cinderella.

We paint ourselves with illuminating paint to mark the roles we chose. Some of us dress with white shirts and become a King or a Prince. The little Cinderella puts a long cyclamen wig and has a pink heart on her left cheek. This role suits her well; she played quite naturally and did not overdo it. She is a child after all. The Step mother very skillfully guided her two daughters in life and straight to the Palace. The Palace is also alive, played by a girl; Cinderella’s house is alive too. The Fairy Godmother is quite extraordinary as her role is to encourage people. She is doing a great job. No one plays artificially or pretentiously. There are no secondary characters: mice-lacqueys, mothers, heralds, pumpkins – everyone has a very specific place. As if everyone has taken their correct role in the fairy tale. That is why we all came. Also to enable that hidden thing inside us, which nature we do not know, to kindle. All that was an archetype from a fairy tale. We understand that Cinderella type of people easily fall in love and quickly get bored of princes. A symbol of their maturing and readiness to belong, is the glue on the stairs, where the crystal slipper gets stuck at midnight after the ball. We understand that love is giving.

Ultra violet. Beyond light.

- Ivelina Ivanova