Какво направих аз, за да допринеса? | What did I do to contribute?

Покрай Откриващия уикенд на Пловдив, който вече официално е европейска столица на културата, всички ние станахме свидетели на голям поток от хейт. Признавам, че първоначално в мен се надигна негодувание и исках да опровергая всеки, дръзнал да цапа с грозните си думи, това прекрасно събитие. Въпреки това, чувството бързо беше изместено от друго, по-лошо разочарование. Това не е опровержение, нито порицание. Тук ще чуете просто моето кратко откровение, защото светът не се нуждае от още омраза!

Пловдив беше избран за европейска столица на културата на 5-ти септември 2014 година. Тук добрите по математика могат да ме поправят, но това са около 1576 дни до началото на 2019. Или казано по-просто: около 5 години. За този период от време хиляди хора вложиха сърце и душа, за да направят нещо стойностно, носещо смисъл за цяла България. Част от тях са доброволците, които работят неуморно и с нестихваща енергия. Те не се предават и вярват в това което правят, въпреки трудностите, недоверието и помията, която се сипе върху тях. Посвешавайки времето си, често жертват съня си и понасят всяка нападка с усмивка, защото знаят, че всичко, което правят си заслужава. Лъчезарни са и запазват бодрия си дух дори в неприятните моменти. Не им се сърдете за оптимизма. Нима всички ние нямаме нужда да вярваме в нещо красиво?

Или предпочитаме сивото си ежедневие, пропито с отчаяние, болка и разочарование?

Свикнали сме да ни е лесно, да. Но не става само с мрънкане. Непрекъснато се оплакваме от обществото, а в действителност това сме ние и промяната започва във всеки един от нас.

Откриващото събитие за мнозина бе безплатни шалчета и одеала, но за мен беше магия. Има(х)ме шанс да помечтаем, да споделим, да почувстваме, да научим, да променим, да израстнем. Може да ви прозвучи глупаво, ако щете дори детинско, но аз  безнадеждно вярвам, че всички заедно (#together) можем да извървим пътя към по-доброто бъдеще.

Винаги ще може по-добре и винаги ще има на какво да се учим,но ако се съсредоточим върху лошото, рискуваме да изпуснем всички онези неща,които ни карат да се усмихваме.

Мили хора,ще ви помоля единствено, когато четете, пишете или чуете нещо лошо за събитието, да си спомните за всички онези, благодарение на които нищо от това нямаше да се случи и 2019 щеше да е просто поредната скучна година. Затова преди да отсъдите, си задайте въпроса:

"Какво направих аз, за да допринеса?"

- Надежда Великова

We’ve all witnessed the flow of hatred around the opening weekend in Plovdiv, which is now officially the European Capital of Culture. I admit that initially there was resentment in me as well and I wanted to confront everybody who dared to spoil this incredible event with his ugly words. However, this feeling was quickly replaced by another feeling which was even worse: disappointment. This is not a rebuttal nor rebuke. I will express my brief revelation here because I think that the world doesn’t need more hatred!

Plovdiv was elected European Capital of Culture on September 5th, 2014. Here the mathematicians can correct me but this is around 1576 days before the beginning of 2019, or simply said: 5 years ago. During this period of time, thousands of people put their hearts and souls into something worthwhile that’s meaningful to all Bulgarians. One part of them are the volunteers who work tirelessly and with undiminished energy. Despite the difficulties, the mistrust and the everyday sloppiness, they’re no surrenders and still believe in what they do. They not only devote their time but also often sacrifice their sleep and encounter every attack with a smile. Simply because they know that everything they are doing is worth it. They are positive and keep their cheerful spirit even in the most unpleasant moments. But, please, don’t get mad about their unstoppable optimism. Don’t we all have the need to believe in something beautiful?

Or do we prefer our mundane everyday life which is full of despair, pain and disappointment?

Yes, we’re used to do everything choosing the easiest way possible. However, things aren’t done with just grumbling. We’re constantly complaining about the society when in fact… it is us and the change starts within.

For many, the Opening Ceremony consisted of countless free scarves and clothes but for me, it was just… magic. We had and we still have a chance to dream, share, feel, learn, change and grow. It can sound stupid or even childish but I truly believe that we all together (#together) can walk the path to a better future.

There will always be something better and we will always have something to learn, but if we focus on the bad, we risk missing all the things that make us smile.

Dear people, I will only ask you this. Whenever you read, write, or hear something bad about the event, to remember all those without whom this event wouldn’t have been possible and 2019 would’ve been just another boring year. So, before you judge, ask yourselves the question:

"What did I do to contribute?"

- Nadejda Velikova