Доброволец на месец декември Нина Йорданова-Петрова: Съпругът ми и аз станахме доброволци за да бъдем част от Пловдив – 2019 / Volunteer of the Month December Nina Yordanova-Petrova: My family volunteer to become part of Plovdiv 2019

Нина със съпруга си Емил Петров
Nina with her husband Emil Petrov

За Нина: 

Възраст: 35

Родно място: Пловдив

Професия: Филолог, от 7 години преподава български на рускоговорящи и руски на българи

Зодия: Лъв

Любим филм: Не се ограничавам до едно конкретно нещо и затова нямам любими филм или книга. Интересите ми са разнородни.

Любима песен: По сходен начин стоят нещата и с музиката. Харесвам от етно и фолклор до класика, джаз и рок.

Мото: Аз нямам мото, но съпругът ми харесва мисъл, в която Епиктет сравнява нормалните хора с белите конци на тогата си, т.е. те били незабележими. А самият той (Епиктет) искал да бъде пурпурна нишка. Онази тънка нишка, която кара другите да изглеждат изящни и забележими. Харесва ми, защото ако всеки живее така, че да осмисли живота и на друг, то светът ще бъде много по-добро място за всички.

Заради подготовката за закриващият уикенд последните няколко седмици бяха най-натоварените за пловдивските доброволци и най-успешните за Нина Йорданова-Петрова, която спечели титлата Доброволец на месец декември. Доброволчеството помогна на семейството й да преоткрие Пловдив и да развие своите интереси. Докато Нина се фокусира върху проектите посветени на международното културното взаимодействие, съпругът й Емил се опитва да улови най-ярките моменти от проекта Пловдив - Европейска столица на културата. В интервюто си Нина разказва как доброволчеството е обогатило начина им на живот и кои проекти са станали най-полезни за двойката.

Какво е чувството да бъдете доброволец на месеца?

Гъделичка самочувствието. Мисля, че на всеки би му било приятно, още повече, ако въобще не го очаква. Чувствам удовлетворение, че работата ми е била оценена. Гледам на това едновременно с шега и усмивка, но и много отговорно. „Короната“ е символична и е много яко да си направиш селфи с нея, но това е всичко. После се записваш за следващото събитие и действаш.

Вие доброволствате като семейство. Защо решихте да го направите заедно?

C Емил, моя съпруг, сме доброволци към Пловдив 2019 от лятото на миналата година. Решихме да се включим, защото искахме да бъдем част от това важно и уникално събитие за Пловдив. Най-лесно е човек да си стои вкъщи и да недоволства. Ние смятаме, че ако искаш промяна към по-добро, то първата стъпка е да се включиш в нея, да поемеш инициатива и отговорност.

Защо харесвате доброволчеството?

За мен това е безценно предизвикателство, защото обичам да уча чрез реален опит. Да срещаш толкова много хора, които трябва да опознаеш, разбереш и приемеш, с които да работиш, а някои дори успяваш да обикнеш и да създадете приятелство в процеса на съвместната ви работа, е истинско училище. По време на различните събития успях да видя толкова много емоции у хората около себе си (доброволци, участници и гости). Видях сълзи и усмивки, недоволни и притеснени, възхитени и озадачени, и неразбиращи … Но не успях да видя безразлични хора, такива, на които им е „все тая“. Това ме прави щастлива и ме мотивира да продължавам да участвам в този проект. A за Емо е важно да снима, харесва му да търси интересни и нестандартни кадри, които едновременно улавят момента, но и носят някакъв негов индивидуален отпечатък. Наистина обича да е зад обектива. Нo... май рядко сме заедно на събития. Имало е и такива, разбира се, но обикновено всеки от нас се записва там, където смята, че може да бъде най-полезен.

Какво е вaшето най-хубаво доброволческо преживяване наскоро?

Преди малко повече от месец отбелязахме Деня на доброволеца. Правехме фенери и участвахме в шествие. Аз лично се забавлявах много, успях да „зарибя“ и майка си, която също се включи, а Емо беше сред фотографите. В деня на шествието закъсняхме с около 5 мин. и падна голямо търчане и разпитване, за да открия фенерите ни. После си поръчах скъпо вино, но счупих чашата след втората глътка и то се разля по паважа на Капана. Не беше моят ден, но пък беше пъстър и с много емоции.

Кое е най-доброто събитие, на което стe била доброволец? Какви бяха задачите Bи?

Най-добро събитие няма, защото всяко носи свой заряд и енергия, и ми е много трудно да ги сравнявам. Но мога да споделя кое със сигурност остави дълбок отпечатък. Това са спектаклите на традиционния японски театър НО представени от Театър „Ямамото“ и работата по тях. Задачите ми за това събитие бяха в различни посоки. С Тодор и няколко японски доброволци (Ами, Мику, Киоко и Шитаро) помагахме за боядисването на декора, за товаренето и разтоварването му. Помагахме по строенето и развалянето на сцената. Имахме задачи в бекстейджа, работа по костюмите, храната за целия екип и актьорите … Накратко помагахме с каквото беше нужно и мисля, че се справихме добре. А Емо успя да запечата част от тези моменти. 

Текст: Татяна Гаркавая

Снимки: Нина Йорданова-Петрова

Volunteer of the Month December Nina Yordanova-Petrova: Volunteering helps my family to become part of Plovdiv 2019 

About Nina:

Age: 35 years

Place of birth: PlovdivZodiac Sign: Lion

Profession: Philologist, teacher of Bulgarian and Russian

Favourite Song: My preferences vary from ethnic and folk to jazz and rock.

Нина с нейните приятелки, координаторът на пловдивските
 доброволци Ками Клифтон и доброволец Ирина Альова
Nina with her friends the coordinator of Plovdiv
 volunteers Kami Klifton and a volunteer Irina Alyova

Volunteering for Plovdiv 2019 has helped Nina Yordanova-Petrova and her husband to open up Plovdiv and develop their interests. While Nina was busy with cross-cultural projects, Emil captured the most vivid moments of the project Plovdiv - European Capital of Culture. In her interview, Nina recounted the most beneficial projects.

How does it feel to be Volunteer of the Month?

I feel great satisfaction that my work has been appreciated. It is both joyful and responsible. Of course, it is cool to get the crown but it is just to take a selfy, and then you take off the crown, again check the plan and sign up for another volunteer activity.

Why did you decide to join Plovdiv 2019 together with the husband?

We have been volunteering since the last summer. We wanted to be part of this unique and important project. It is easy to stay at home and complain about everything. We thought if we wanted changes for the better, then we had to take the first step taking the initiative and responsibility.

Why do you like volunteering?

For me it is a great challenge because I enjoy learning through doing. It is great to constantly meet new people and to learn how to understand and collaborate with them. You experience a great mix of different emotions watching smiles, tears, frustration and delight... This never-ending learning process makes me happy and encourages to participate in various events. For Emo, it is more important to find the most original and impressive moments. Each of us chooses the projects according to the interest and the ability to contribute.

In your opinion, what was the best event?

I cannot choose the best one because each project has its own energy and emotions, it is simply impossible to compare them. The one that has left its imprint is the traditional Japanese performance by Yamamoto Theater. Together with Japan volunteers, we helped with the decoration, the costumes, the scene, catering...

Which activity has become the most special experience for you? Why?

International Volunteer Day in December. It was a great pleasure for me to make lanterns and participate in the procession. I even involved my mother and it turned out to be eventful and meaningful for our family.

Text by Tatyana Garkavaya

Photo by Nina Yordanova-Petrova