За Кармен

                                                      

Автор : Марина Станишева

гр. Пловдив 

Тази събота операта Кармен на Жорж Бизе постави края на фестивалния месец на Античния театър. Съвсем в унисон с напрегнатия сюжет на представлението беше и несигурността на публиката, дали ще успеят да изгледат цялата история за младата, очарователна циганка, поради непредвидимостта на времето. Единственото, което можеше да отвлече внимание от действието на сцената бяха светкавиците и гръмотевиците в небето. Но се усещаше споделената от всички надежда, че няма да завали. Навсякъде се чуваше оплакването и недоумението: “Какво лято е това?” и молбата “Нека поне днес не вали!”. Напразно обаче.

Красивото изпълнение на звездата Надя Кръстева като Кармен бе напълно поглъщащо - като глас, движения и поведение - тя бе прекрасно въплъщение на противоречивата си и опасна героиня. Иван Момиров, в ролята на Дон Хосе, не и отстъпваше по никакъв начин - той отлично пресъздаде образа на безумно влюбения и разкъсван от ревност сержант. И нека не забравяме, изключителното изпълнение на Евгения Ралчева като красивата Микаела, чиято силна и постоянна любов и праведно поведение я превърнаха в интересен паралел на Кармен. За съжаление, видяхме много малко от изпълнението на Деян Вачков в образа на тореадорът Ескамилио, но бе напълно достатъчно да оправдае славата му.

Химията между героите и пречките пред съвместния им живот, развълнуваха всички присъстващи. Това лесно можеше да се наблюдава в изпънатите в напрегнато очакване гърбове на зрителите и постоянното местене на поглед между действието на сцената и екраните със субтитри. Независимо дали ставаше въпрос за непримиримия дух на Кармен, следващ единствено собствените си желания или чувството за дълг на Хосе, от което единствено ревността му бе по силна, всички неуморно следяха развитието на вече добре познатата на всички любовна история. Трябва да призная, за мен беше малко предизвикателство да седя на тези камъни в задушната лятна нощ, пълна с комари в продължение на двата часа преди антракта без да мръдна. Но усилията на организаторите на Opera Open заслужават да бъдат отбелязани - възглавничките, водата и ветрилата бяха отлично решение за възможните неудобства и допринесоха за приятното прекарване в театъра. Явно с напредването на времето и технологиите, обикновени неща като няколко часа навън, дори в градска среда могат да се превърнат в изпитание.

 Единственото, което не можеше да бъде предотвратено бе поройния дъжд, който се изсипа и прекъсна развръзката на любовната драма между Кармен и Хосе и образуването на един класически триъгълник с Ескамилио. Дори четириъгълник с Микаела, която с кроткото си и добро поведение, някак оставаше на заден план пред буйната и необуздана Кармен. Но след една последна ария изпълнена от нея, представлението бе прекъснато при първите признаци на пороя, който неоспоримо наближаваше. Това, което последва, бе продължителен и силен дъжд, хора тичащи в неуспешен опит да се скрият някъде, често под прикритието на точно същите възглавнички, които омекотяваха престоя върху древните камъни.

Разбира се, всички бяхме разочаровани от внезапното прекъсване на представлението, но това което успяхме да видим бе красиво изпълнено - оркестъра, балета и хора на Пловдивската опера свършиха чудесна работа; декорите и костюмите бяха изпипани и абсолютно подходящи за атмосферата, която трябваше да създадат. А до котката, която мина по сцената - това бе впечатляващо запазване на духа от твоя страна! Децата- актьори в началото на операта бяха невероятно допълнение, което освежи цялата обстановка, а чарът им достигна до всеки един зрител в публиката. Съжалявам, че нямах възможност да присъствам на повече от представленията от тазгодишното издание на фестивала, но половината Кармен, която изгледах, ме кара да мисля, че всичко преди това е било също толкова безупречно.